Науката не се върти само около физиката. Великите умове на човечеството са нужни и на другите области на човешкото знание. Биология, математика, география, филология… общо взето всичко, което завършва с наставката „логия”, която в превод от гръцки(logos) означава наука. Без астрологията обаче, тя е глупава измислица на суеверни индивиди със съмнително образование и под 2 милиметра дебелина на мозъчната кора. Та така, науките. Не трябва да забравяме сред тях и химията. Сред всички човешки изобретения, може би тя е едно от най- прекрасните. И по- конкретно нейно приложение: знанието как да приготвяме различни отрови. Защото гилотината и брадвата са нехигиенични, електрическият стол е нехуманен, а обесването е за крале. И по- важното- дори да не сте социопат с антихристични наклонения, все пак трябва да знаете за отровите. Знанието е и меч, и щит( особено в ръцете на ковачите), и така както химиците могат да приготвят отрови, ние трябва да можем да ги разпознаваме и да се пазим от тях.
Първа сред по-опасните отрови е заринът. Физичните му характеристики са на лепкава течност, безцветна и с лек плодов мирис. Но това, че има характеристики на евтин(или много скъп) парфюм не трябва да бъде заблуда- молекулите му са толкова малки, че проникват през порите на кожата и се прикрепят за рецепторите на нервните клетки и, грубо казано, им спират потока от команди, които мозъка изпраща. Дори такива като „Дишай, бе!”, или „Тупти!”. В резултат на което смъртта настъпва до около минута. Може и да има нещо общо, с това че в началото се запушва носа и се свиват зениците, а в жертвата се появява чувство на необясним страх. Следва задъхване( всъщност пълна липса на приток на въздух), отделителната система започва да изпуска газове, докато тялото и лицето(де що има мускули в човека) изпадат в гърчове. Дотук добре, но как да се предпазим от това? Има само два начина- единият е да го разпознаете и да не позволявате да доближи кожата ви, а вторият е да сте с наднормено тегло и отровителят да няма в големи количества от него, защото само 0,7 милиграма са достатъчни да отровят 70 килограмов човек.
И тъй като всички знаем за антракса(онова смъртоносното, не рок групата) реших, да се запознаем с нещо по- екзотично и не толкова смъртоносно- диоксин. Всъщност единственото, което прави диоксинът, е че напълно анулира фактора имунна система и най- малката настинка би могла да убие човек. Но защо е така? Защото, като цяло,официално можеш да се сдобиеш с диоксин от световните научни организации. Просто трябва да им докажеш, че си решил да изследваш рак (не оня, дето се яде, а оня, от който се умира). Можете да се предпазите от отравяне с диоксин като чисто и просто не отивате във Виетнам, където американците най- често „поливат” с него.
Не е лошо да се спомене и полония (87-ми според класификацията на Д. Менделеев). Достатъчно, за да причини смърт, е поглъщането на доза от 0,0003 милиграма. Де факто радиоактивните частици летят из организма и пробиват всичко, което им се изпречи. Разрушават белтъчните молекули на атомно ниво. От това някои молекули умират, а други се свързват неправилно и възникват мутации. В началото жертвата боледува, а после се подобрява. Точно се появява надежда, и хоп - вътрешните органи един по един започват да отказват. Агонията може да продължи няколко седмици, като смъртта е на практика неминуема. За щастие полоний се добива много трудно- Или трябва половин година да вариш уранова руда в огромни вани (като семейство Кюри), или да имаш ядрен реактор. Впрочем едни умни хора в интернет твърдят, че полоний може да се извлече и от обикновена антистатична четка в училищна лаборатория, но това може да се докаже само с ентусиазирана експериментация. Хубавата част е, че лесно можете да се предпазите от него- тъй като излъчва къси алфа- лъчи, то и едно обикновени ръкавици биха ви спасили от смъртоносното му действие. Никой не знае какъв вкус има, а тези които знаят не биха могли да ви кажат, затова не го опитвайте.И тъй като Зарадиутре е насочен предимно към българският принос към, науката, следва кратка история за нашият принос към отравянето- „българският чадър”:
И ний сме дали нещо на света. Лондон, 49-годишният Марков, български дисидент, по това време сътрудник на BBC, усеща силна жилеща болка в десния крак. Обръща се и вижда човек с чадър, който учтиво му се извинява, все едно го е уцелил неволно, и изчезва с такси. Човекът всъщност е наемният убиец Франческо Гулино, по-известен сред специалните ни служби като агент Пикадили. На другия ден Марков е със силна треска, а още ден след това е приет в болница, където предизвиква недоумението на лекарите. Симптомите са объркващи и не водят до никаква диагноза. Марков споделя с докторите опасението, че може да е отровен, но когато представителите на Скотланд Ярд пристигат на мястото, той вече е в дълбока кома. След аутопсията в крака му е намерена микроскопична капсула от 90% платина и 10% иридий, по която са открити следи от рицин. Дори докторите да са знаели каква е отровата, Марков е бил обречен, защото противоотрова няма.
0 коментара:
Публикуване на коментар