Резултати от анкетата

По време на месец март проведох анкета, свързана с науката, сред съученици и в няколко интернет форуми (при което отговориха и ученици, и студенти). Въпросите на анкетата касаеха интересите на попълващите спрямо научните сфери, както и плановете за по-нататъшно обучение и професионално развитие на настоящите учащи. Тук представям резултатите от запитването.

Научните дисциплини, които най-много интересуват анкетираните, са:

• астрономия (астрофизика и космология) - 56 %
• психология - 56 %
• генетика - 30%
• математика - 30%
• ядрена физика и квантова механика - 26%
• информатика и компютърни науки - 26%
• палеонтология - 21%
• анатомия - 17%
• география - 17%
• зоология - 13%
• органична химия - 13%
• ядрена химия - 8%
• медицина/фармация - 8%
• молекулярна биология - 4%
• лазерна физика и оптика - 4%
• ботаника - 4%
• неорганична химия - 4%
• електротехника - 0%

(всеки имаше право да избере до 5 опции, затова процентите са такива)

Що се отнася до това дали запитаните ще следват (или вече следват) специалност във ВУЗ, свързана с науката:
40% отговарят с "да, някоя от дисциплините, избрани по-горе"
20% отговарят с "да, но свързана с друга дисциплина"
40% отговарят с "не"

Интересен е резултатът, свързан с въпроса дали анкетираните биха се занимавали професионално с научна, изследователска и/или технологична дейност - точно половината избират "да", а другата половина - "не". Вторите посочват като причина за избора си това, че ги вълнуват по-силно други области и просто имат други таланти, а не това, че не им е интересно или няма перспектива.

Научнопопулярните филми, научната литература и сайтове в Интернет с подобна тематика явно вълнуват повечето анкетирани, защото 60% твърдят, че се занимават с това, когато имат свободно време, а 26% ги следят редовно. Останалите 14% не го правят, но проявяват желание да започнат.

Друг аспект, проследен в анкетата, е така да се каже семейната "предразположеност" към научната сфера. 74% не са били увещавани от някого в семейната си среда да се занимават с научна дисциплина. Но пък в рода на 56% от участниците в анкетата има хора, занимаващи се професионално с наука (лекари, инженери, преподаватели и др.), така че семейството оказва влияние, било то и косвено.

60% от анкетираните четат научна фантастика - още един определящ фактор за развитието на бъдещите учени. Затова пък и религията и вярванията все още не са никак изместени от ценностната система на младите - 50% изповядват някаква религия или вярване от друг вид. В крайна сметка, религия и философия съжителстват мирно с динамиката на новите времена: само 13% смятат, че технологичният прогрес дехуманизира обществото.

Въпросът за перспективите и реализацията в България има твърде цветни отговори. Колкото са оптимистите, толкова са и скептиците. Много поддържана е и тезата, че има добри кадри и наличие на предпоставки за развитие, но финансирането е основен проблем. Попаднах и на отговори като: "може би, но трудно"; "за теоретичната наука - да"; "не в следващите 20-30 години" и "даже няма перспективи за перспективи". Въпреки това, 56% от анкетираните ще продължат висшето си образование в България, а не в чужбина.

И след всичката тази статистика, цифри, проценти и сериозност, нека ви представя и резултатите от въпросите със свободен отговор - надявам се да ги намерите за интересни!


1. Какви са необходимите качества, за да се занимава човек с наука?

• интелигентност, находчивост,  логическо мислене, памет   
• упоритост,  инат,  целенасоченост, воля
• финансова независимост
• късмет
• въображение, фантазия, креативност
• отговорност
• педантичност, прецизност, дисциплина 
• концентрация
• любопитство, постоянно да си задава въпроса "Защо?" 
• търпение,  трудолюбие
• отдаденост, любов към науката, безкраен ентусиазъм
• лека чалнатост
• скептицизъм

2. Учен (или друга личнот), която буди възхищение:

• Най-често срещаните имена бяха: Никола  Тесла, Алберт Айнщайн и Исак Нютон.
• Други споменати учени са:  Р. Опенхаймер, Д. Менделеев, Е. Хъбъл, Й. Кеплер, Дж. Базълджет, Други споменати личности в културен и исторически план са: Марсел Марсо Цар Борис III, Иван Асен II, Теодор Светослав 
• Имаше и отговор: "Всеки, който прекарва живота си в изследвания, въпреки всичко и всички".

3. Какво откритие или изобретение бихте искали да доживеете да видите?

Явно най-силно желаем да бъдем господари на пространство-времето, защото преобладаващите отговори бяха свързани с устройство или начин за телепортация и пътуване във времето. Останалите отговори бяха:

• свободното пътуване из космоса и посещението на други планети (друг подобен отговор гласеше "изобретяване на звездолет"
• персонални роботи
• лазерен меч
• еликсир за вечен живот
• предмет, с помощта на който да можем да си пускаме във въздуха любими миризми
• технология за точно датиране на археологически находки
• всяко откритие, което наистина ще направи живота на хората по-пълноценен и щастлив 
• открития, свързани с:

-лечения на различни видове болести;
-по-лесна достъпност до алтернативните енергийни източници;
-машини, които ще могат да заместват човешкия труд;
-пътуването в космоса (и евентуално контакт с извънземни (ако съществуват такива));
-човешкия мозък (тъй като в тази област на човека най-малко се знае);
-нови политико-икономически принципи, чрез които да има по-справедливо разпределение на ресурсите.

Очевидно това са нещата, над които ние, бъдещите учени, трябва да поработим! =)