Робърт Браун

Роден на 21 декември 1773 г. в Монтроуз, Великобритания
Починал на 10 юни 1858 г. в Лондон, Великобритания

Биография

Учи медицина в Единбургския университет. През 1795 година постъпва в армията като военен хирург, а през 1800 година е назначен за естествоизпитател в експедицията на Матю Флиндърс, която картографира крайбрежието на Австралия. През следващите няколко години той събира образци от близо 3400 вида растения, около 2000 от които са непознати до този момент. Голяма част от тази колекция е загубена при корабокрушение по време на обратния път към Европа.

През 1805 година Браун се връща в Англия и през следващите години обработва резултатите от сбирката си, които публикува през 1810 година под заглавие „Prodromus Florae Novae Hollandiae et Insulae Van Diemen“, първото систематично описание на австралийската флора. През същата година наследява Джонас Драйандър като библиотекар на Джоузеф Банкс, а след неговата смърт през 1820 година наследява библиотеката и хербария му. През 1827 година те са прехвърлени в Британския музей и Браун е назначен за Пазител на Банксианската ботаническа сбирка.

През 1827 година той забелязва произволните движения на спори във вода, които по-късно са наречени брауново движение в негова чест. В документ, прочетен пред Линеевото дружество през 1831 година и публикуван през 1833 година, Браун пръв дава сегашното име на клетъчното ядро. След разделянето на Отдела по естествена история на Британския музей на три части през 1837 година, Робърт Браун става първият Пазител на Ботаническия отдел, като остава на този пост до смъртта си през 1858 година.

Научен принос

Браун е един от основоположниците на изследванията на флората на Австралия. Освен към ботаниката, той има и принос към физиката, защото открива движението на частиците.

Брауново движение е топлинното движение на микрочастици от твърдо вещество (прашинки), намиращи се в течна или газообразна среда. Описва се с теорията на случайните процеси в математиката. Може да се наблюдава под силен микроскоп. През 1905 година Айнщайн използва откритието на Браун в научните си трудове, за да докаже съществуването на атома и зависимостите между температурата и движението на частиците.


Брауновото движение на частиците спира при абсолютната нула. При нея не се излъчва никаква топлина и следователно брауновото движение не може да съществува. Приема се обаче, че абсолютната нула е недостижима, тоест теоретично брауновото движение може да бъде наблюдавано във всяка една точка на вселената.