За CERN

Европейската организация за ядрени изследвания (Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire) е най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици. Мотото й е "Accelerating Science". Има 20 страни-членки и 8 със статут на наблюдатели. Карта на страните-членки:


Организацията e разположена на границата между Франция и Швейцария, западно от Женева. Споразумението за създаването на CERN е подписано в Париж на 29 юни − 1 юли 1953 г. от представителите на 12 европейски държави. Организацията е основана на 29 септември 1954 г.. Понастоящем броят на страните-членки вече е 20 (съотнесено към 2011 г.). Освен това, някои страни и международни организации имат статут на наблюдатели.

В CERN постоянно работят приблизително 2500 човека, както и около 8000 физици и инженери от 580 университета и институти, от 85 националности участват в международните експерименти на CERN и работят там временно.

Основната функция на организацията е да осигури поддръжката на няколко ускорителя и друга апаратура, необходими за изследвания в областта на физиката на елементарните частици.

Територията на CERN се състои от две основни площадки и няколко по-малки. Големият комплекс от сгради включва работни кабинети, лаборатории, производствени помещения, складове, зали за конференции, жилищни помещения, столови. Комплекс е разположен, както на повърхността (старите ускорители Linac, PS), така и под земята на дълбочина около 100 метра (съвременните SPS, LHC).Основната площадка е на територия, намираща се близо до швейцарския град Мейрин (Meyrin), т. нар. обект Meyrin. Друга основна площадка е територията близо до френското градче Превесан-Моен (Prévessin-Moëns) — обект Prévessin. По-малките площадки са разпилени в близките околности по протежение на подземния пръстен, построен за ускорителя LEP.

Годишните вноски на страните участници в CERN през 2008 г. са в размер на 1075,863 милиона швейцарски франка (около 990 милиона американски долара).

World Wide Web стартира първоначално като проект на CERN наречен ENQUIRE иницииран от Тим Бърнърс-Лий през 1989 г. (да, правилно разбрахте, дължите достъпа си до Интернет на сътрудник на CERN)

ИСТОРИЯ

След успеха на международната организация ООН в регулирането на следвоенните проблеми, водещите европейски физици считат, че е необходима подобна организация и за провеждане на физични експериментални изследвания. Тези пионери са Раул Дотри, Пиер Оже и Лев Коварски от Франция, Едуардо Амалди от Италия и Нилс Бор от Дания. Освен за обединяване на европейските учени, тази организация е призвана да разпредели между държавите-участници нарастващите разходи за физичните експерименти в областта на физиката на високите енергии. На Европейската културна конференция в Лозана, Швейцария, през 1949 г. Луи де Бройл официално предлага да се създаде обединена европейска лаборатория. Следващият тласък е даден от американския нобелов лауреат Исидор Раби през юни 1950 г. на петата Обща конференция на ЮНЕСКО във Флоренция, Италия, където той предлага да „помогне и поддържа създаването на регионални изследователски лаборатории за увеличаване на международното научно сътрудничество“.

На междуправителствената среща на ЮНЕСКО в Париж през декември 1951 г. е взето решение за създаване на Европейски съвет по ядрени изследвания (на френски: Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire). Два месеца по-късно 11 страни подписват споразумение за създаването на временен Съвет, тогава възниква и названието CERN. На третата сесия на временния Съвет през октомври 1952 г. Женева, Швейцария е избрана за място на разполагане на бъдещата лаборатория. През юни 1953 г. в кантон Женева се провежда референдум, на който 2/3 от гласоподавателите приемат предложеното разполагане на научния център. Конвенцията на Съвета е подписана постепенно от 12 страни-участници, като последни се подписват Франция и Германия и на 29 септември 1954 г. се ражда Европейската организация за ядрени изследвания (съветът се преобразува в Organisation Européenne pour la Recherche Nucléaire - Европейска организация за ядрени изследвания, но акронимът CERN се съхранява).


НЯКОИ ПО-ВАЖНИ ПОСТИЖЕНИЯ:
  • 1973: Откриване на неутрални токове в камерата на Гаргамел;
  • 1983: Откриване на W и Z бозони при експериментите UA1 и UA2 (повече за тях прочетете тук);
  • 1989: Определяне на броя на неутрино частиците, действащи при Z бозоните, с експериментите с ускорителя LEP;
  • 1995: Създаване на първите атоми антиматерия — атомите на антиводорода при експеримента PS210;
  • 2001: Откритие на директното нарушаване на CP-симетрията при експеримента NA48;
  • 2010: Изолация на 38 атома на антиводорода;
  • 2011: Поддържане на антиводород за повече от 15 минути

През 1984 г. Карло Рубиа и Симон ван дер Мер получават Нобелова награда по физика за работата си, която довежда до откриването на W и Z бозоните.

През 1992 г. сътрудникът на CERN Жорж Шарпак получава Нобелова награда по физика за „изобретяването и създаването на детектори за елементарни частици, в частност многожичната пропорционална камера.

0 коментара:

Публикуване на коментар