Андре-Мари Ампер

Роден на 20 януари 1775г. в Лион, Франция
Починал на 10 юни 1836г. в Марсилия, Франция

Биография

След смъртта на баща си, през 1793 г. Ампер първо е репетитор в политехническото училище в Париж, след това работи в катедрата по физика в Бург, а от 1805 г. е в катедрата по математика в Парижката политехника. Там той написва първото си математическо съчинение ("Considerations sur la theorie mathematique du jeu", Лион, 1802 г.).
През 1814 г. той става член на Френската Академия на науките, а през 1824 г. — професор по експериментална физика в College de France.



Научен принос


Ампер е считан за един от основните откриватели на електромагнетизма. В негова чест единицата за сила на тока е наречена ампер. Той пръв изследва взаимодействията между електрически ток и магнитно поле и формулира основните им закони. Той изказва и разработва теоретично хипотезата, че намагнитването на желязото се дължи на молекулни токове, която и днес, макар и изменена, остава в сила. През 1820 г. предлага електромагнитните явления да се използват за предаване на сигнали. Изследванията на Ампер имат връзка и с други науки като математика, химия, философия, ботаника. 

• Амперова хипотеза (1820г.)

Тъй като магнитните полета на магнит и ток по кръгов проводник са еднакви, Ампер приема, че в молекулите на веществата има кръгови токове – елементарни токове, равностойни на малки магнитчета. При ненамагнитено състояние на веществата тези токове са разположени безпорядъчно, магнитните им полета имат всевъзможни посоки и взаимно се унищожават. В магнитно поле елементарните токове се нареждат така, че полетата им имат еднаква посока, събират се и веществото се намагнитва. Хипотезата намира израз в закона на Ампер.

• Закон на Ампер

Показва зависимостта на интегралното магнитно поле около затворен контур, създавано от електрическия ток, преминаващ през контура. Законът е магнитен аналог на закона на Гаус и е едно от четирите уравнения на Максуел, образуващи основата на класическия електромагнетизъм.

• Амперът като мерна единица

Първоначално е въведен с решение на Първия международен електротехнически конгрес (1881 г.) като 1/10 от абсолютната електромагнитна единица за силата на тока. След няколко изменения дефиницията влиза в сила на 1 януари 1948 г. Тя е задължителна за всички държави, подписали Конвенцията за метъра. Със Закона за мерките и измерителните уреди от 9 декември 1948 г. единицата ампер е узаконена и в България.

Приетата от 9-тата Генерална конференция по мерки и теглилки (Conférence Générale des Poids et Mesures, CGPM) през 1948 г. дефиниция на ампер гласи:

Един ампер е такъв постоянен ток, който при преминаването си през два прави линейни успоредни проводника с безкрайна дължина и пренебрежимо малко кръгло напречно сечение, разположени на разстояние 1 m един от друг във вакуум, създава между тези проводници сила, равна на 2.10-7 нютона на метър дължина.