За шистовия газ

Шистовият газ е природен газ, който се съдържа в порите и пукнатините на седиментните скали (шисти). От конвенционалния газ го отличава само технологията на добива - т.нар. „фракинг” (хидравличен удар).  Тъй като този метод е свързан с използване на големи количества вода и множество токсични химикали, добивът на шистов газ печели много врагове.
Единствения начин за установяване наличието на шистов газ, неговата калоричност и дали находището има промишлено значение, е чрез хидравличен удар (т.е. процесът на проучване не се различава от същинския добив) . Този метод представлява разбиване на скалите чрез хидравлична течност под огромно налягане. Съставът на хидравличната течност е  90% вода, приблизително 9% пясък, като оставащият процент е „коктейл”  от около 600 химикала.

Фирмите, занимаващи се с проучване и добив на шистов газ често са критикувани , че не съобщават имената на всички използвани химически добавки, твърдейки че това е корпоративна тайна. Но се знае, че те включват токсични, алергизиращи, мутагенни и карциногенни субстанции  (Директива за оценка на въздействието върху околната среда на Европейския парламент).

Фракингът се извършва на около 2 до 4км под повърхността. Първо се прави вертикален кладенец, за да се достигне необходимата  (и безопасна) дълбочина, след което се копае хоризонтален сондаж, който обикновено е дълъг около километър, и където се извършва фракингът. След взрива пясъкът и хидравличната течност помагат да се задържат отворени микропукнатините в скалите, докато газът се отдели в течността. Новополучената смес от вода, химикали и газ се отвежда в сепаратор, където се нагрява до 100 градуса , за да се изпари водата. Но заедно с водата във въздуха попадат и летливи органични вещества, бензен, толуол, ксилен и други.

Тъй като след всеки пробив количеството извлечен газ намалява, се налага конструирането на нови и нови шахти, което допълнително оскъпява процеса. Докато при конвенционалните горива добивът се запазва постоянен в продължение на до 20 години,  добивът на шистов газ спада с 85% една година след начало на експоатация на шахтата .

Друг негативен фактор при добива е рискът от предизвикване на сеизмична активност, поради голямата дълбочина на сондажите.Но намаляването на тази дълбочина е също толкова рисковано, тъй като хидравлична течност може да предизвика замърсяване на подпочвените водни хоризонти и произтичащите от това здравословни и екологични проблеми.

Тези и други фактори карат много страни да ограничат, пректатят или забранят добива. За  момента шистов газ се добива единствено в САЩ. (За разлика от САЩ, Европа не разполага с достатъчно свободна територия за разполагане на многобройните сондажи, които са нужни за да се постигне реална икономическа и практическа полза от добива.)  Но в края на 2010 година е прекратена експоатацията на най-голямото находище на територията на Северна Америка – Марселъс. Констатирани са редица нарушения и технически неизправности, довели до екологични замърсявания и здравословни проблеми.

В ЮАР е наложен мораториум върху проучванията,  Франция забранява със закон метода хидравличен удар, Великобритания спира проучването и добива на шистов газ, станали причина за над 50 заметресения.

Всички тези факти изваждат на показ многобройните недостатъци на използваната технология и поставят под въпрос ползите от този тип добив на газ. В ерата на алтернативните горива много държави, включително България, стоят между желанието за постигане на енергийна независимост посредством подобни методи и запазването на чисти вода и околна среда,както и стабилно човешко здраве.

(кликнете, за да видите уголемена картинката)

За повече информация по темата:
филмите Gasland, Crude  и  Fracking Hell
Списание 8 (брой  10, 2011)
http://shalegas-bg.eu/

Материалът е изготвен от keremitka_tyxleva

и редактиран от Master M