Александро Волта

Роден на 18 февруари 1745 г. в Комо, Миланско херцогство

Починал на 5 март 1827 г. в Комо, Кралство Ломбардия-Венеция

Биография

Завършва образованието си в  Комо. Изпратен от родителите си да учи в йезуитско училище, с цел да стане адвокат, той много скоро разбира, че повече го интересуват физичните и химични явления. Ентусиазиран от тях, пише първото си научно произведение, озаглавено "De vi attractiva ignis electrici ac phaenomenis inde pendentibus".

През 1774 г. става учител по физика в родния си град, а пет години по-късно - професор в университета в Павия. През 1775 г. изработва "електрофор" - уред, с който се произвежда статично електричество. Следващите две години се занимава с химия на газовете и открива газа метан. Около 1800 г. открива и изработва първата електрическа батерия. Състояла от редуващи се един върху друг медни и цинкови дискове, разделени с накиснато в солен разтвор кече. Това е първата и десетилетия наред единствена батерия – източник на постоянно ЕДН. Подобен източник например използвал Майкъл Фарадей в прочутите си опити, с които открил явлението електромагнитна индукция. През 1810 г. Наполеон му дава титлата граф. Умира през 1827 г. През 1897 г. на негово име е наречена единицата за електрично напрежение - волт. Той открил, че винаги може да се получи „електрическа сила“, когато два различни метала се поставят в проводяща течност.

Интересно е, че преди въвеждането на еврото в Италия ликът на Волта е бил изобразен на банкнотата от 10 000 лири.

Научен принос

• Открива газа метан (CH4), първият от серията на алканите;
• Във физиката значителен е приносът му, свързан с електричеството - първата батерия е негово дело, с което полага основите на електромагнетизма.