Ханс Гайгер

Роден на 30 септември 1882 г. в Нойщат ан дер Вайнщрасе, Германия
Починал на 24 септември 1945 г. в Потсдам, Германия

Биография

Той е едно от 5-те деца в семейство на професор. Започва да учи математика и физика през 1902 г. в университета на Ерланген и защитава докторат през 1906 г., въз основа на който бива приет за асистент по физика на Артър Шустер (немски евреин) в университета в Манчестер. След пенсионирането на Шустер продължава при наследилия го Ърнест Ръдърфорд. Ръдърфорд преценява добре способностите на Гайгер и му възлага много повече изследователска работа, отколкото преподавателска.

 В 1909 г. заедно с новопостъпилия младеж Ърнeст Марсдън провежда прочутия експеримент Гайгер-Марсдън, който променя тогавашната представа за атома и посочва, че атомът има ядро. Една класация поставя експеримента сред 10-те най-красиви физични експерименти за всички времена. През следващите две години Ръдърфорд успява да обясни теоретично експеримента и в 1911 г. предлага планетарния модел на атома.

В 1911 г. Гайгер и Джон Митчел Нътол формулират Закона Гайгер-Нътол, според който константата на разпада на един радиоактивен изотоп може да се определи с енергията на емитираните алфачастици.

След завръщането си в Германия в 1912 г. Гайгер заема ръководни университетски постове последователно в имперското физико-технологично учебно заведение в Берлин, където се хабилитира, след това в Кил като професор (от 1925 г.), в Тюбинген (от 1929 г.) и отново в Берлин от 1936 г. до края на живота си. Лекциите му са увлекателни и атрактивни и в Берлинското техническо висше училище ги наричат „Вариете Гайгер”. Посещават ги дори студенти от други факултети. От 1935 г. Гайгер е член на Германската академия на естествоизпитателите “Леополдина”.

Гайгер оказва благотворно влияние върху младшите си сътрудници, най-известните от които са Джеймс Чадуик, Валтер Боте и Валтер Мюлер.

Като един от водещите учени в немската ядрена физика, в 1939 г. Гайгер е включен в състава на т.н. Уранов клуб (Uranverein). Клубът е част от нацисткия проект за създаването на атомно оръжие, чийто еквивалент в Америка, в много по-големи мащаби, е проектът „Манхатън”. Поради липса на индустриален капацитет през последните години на войната обаче, в Германия не можа да бъде създадена атомна бомба.

В интерес на справедливостта трябва да се спомене фактът, че в края на 1936 г. Ханс Гайгер, Вернер Хайзенберг и Макс Вин съставят меморандум, в който се опълчват срещу преследването на учените по страниците на национал-социалистическия печат, причиняващо отлив на студентите от специалностите теоретична и експериментална физика. Меморандумът е подписан от 75 физици и има успех. Атаките по вестниците спират.

Също така, след войната става ясно, че Гайгер се е застъпил за една студентка – половин еврейка (на основата, че баща й е бил лекар по време на Първата световна война) и тя е могла да посещава лекциите му като слушател и да се дипломира при него в 1940 г. Ернст Щулингер пък пише: “Едва много по-късно стана известно, че професор Гайгер тогава чрез своите приятелски връзки с Лорд Ръдърфорд и други влиятелни англичани е помогнал на някои от своите, принудени да емигрират, нещастни колеги да изградят едно ново съществуване в чужбина”.

През последните си години Гайгер е повален от остра форма на ревматизъм, придобит в окопите по време на Първата световна война, и е принуден да работи у дома си. Постепенно усложненията от болестта надделяват и Гайгер умира.

Научен принос

Макар и неполучил Нобелова награда за своите приноси в науката, Ханс Гайгер увековечава името си с Гайгеровия брояч, който заедно с неговите по-нататъшни усъвършенствания е спасил или удължил живота на многобройни учени, специалисти, военни и редови хора, работили или попаднали в радиационна среда.

Гайгеровият брояч е индикатор на йонизиращо лъчение. Открива високоенергийни фотони, алфа-частици, бета- и гама-лъчи, но не и неутрони. Датчикът му се нарича Гайгер-Мюлерова тръба. Представлява тръба с 2 електрода, пълна с газ под налягане значително по-ниско от атмосферното. При преминаване на частица или лъч през него, за момент протича електрически ток. Чрез електронен усилвател сигналът се усилва и се показва като величина или като звук - едно цъкване (щракване) за всяка частица. Създаден е през 1908 г. Обикновено съдържа и брояч, отброяващ частиците.

На Гайгер-Мюлеровата тръба и е необходимо някакво време след отчитане на частица, за да премине пак в непроводимо състояние. Затова Гайгеровият брояч не може да работи при силна радиация - просто датчикът провежда ток непрекъснато.